Iceland, the fairy-tale – day 5 (2)

Исландия – ден 5, 28.06.2011, продължение

това е денят с най-лошо време от престоя ни в приказна Исландия

долината на Jökulsá á Fjöllum, обвита в мъгла и брулена от кос студен дъжд, ме тегли и ласкае в спомените ми като хладен бриз под лъчите на парещо лятно слънце; неземна и приказна, в нея оживяха всички герои на моето детство; всички въобръжаеми убежища и образи се въплатиха, размахвайки ядосано пръст, че съм се съмнявала…

нагоре по течението, на половин час път от Asbyrgi, стигаме Hljóðaklettar; пътечката към него минава през зелените криви гори

в края на пътеката зеленото се отдръпва, за да направи място на каменни колоси

Hljóðaklettar означава шепнещите скали, the whispering cliffs, заради специфичното ехо, което се отразява в стотиците петоъгълници и шестоъгълници на базалта

но в наша чест всичко е замлъкнало и само дъждовния ромон нашепва стари приказки;

стигаме Окото

до него се намират останките от Valhall; дъното на някогашната величествена зала тегли като магнит

очите на седящия на тронното място са обърнати към долината

от валкириите няма и помен, само този мъник наднича от пукнатините

подминаваме джуджешки стол – нищо чудно, че е празен – джуджетата, знаем, ходят на групи по 12-13…

на тръгване в далечината се възправя великански орган

а от сипеяка на единия бряг се подават два великолепни дракона; заринати в склона, чакат от векове величествения и смел герой да ги освободи от магията; сякаш случайно и за малко вятърът е отбрулил горния слой – сякаш през дъждовната пелена виждам неща, които не са предназначени за моите очи..

на половин час нагоре по реката стигаме Dettifoss – най-мощния водопад на Европа (по количество вода на час); водата във въздуха е толкова много, че дори не се опитвам да извадя фотоапарата

малко по-нагоре е Selfoss, а малко по-надолу – Hafragilsfoss; облаците отново опират в главите ни

цепка в скалата, на която стоим

поемаме към Kafla и Vitti, макар да не ни се тръгва

по пътя решаваме да разгадаем една местна мистерия, която от известно време не ни дава мира – насипите на пътя; тук пътищата са почти винаги с огромни насипи, на места с височина над 3 метра, предполагаме заради водите напролет; странното, обаче, е, че скатовете на насипа са предпочитано място за растеж на местната флора, макар самия насип да е типично пътен – камък, камък и пак камък.

често при разклон или на местата на отбивки за ферми виждахме стоварени чували, пълни с нещо и докато спорим какво има в тях – ето едни; спираме да проверим

тор; изкуствена

наближаваме владенията на Krafla; пейзажът и цветовете му се променят; Krafla е една от най-активните вулканични зони в Исландия; последните избухвания са от 1984 и вулканичните полета могат лесно да се разпознаят дори на гугъл

стигаме до кратера Vitti, един от по-утихналите, но за съжаление пътят нататък – към пресните вулканични полета, е затворен; територията им е използвана дори за обучение на американски астронавти;

на паркинга е спряло правилното возило за тези места:

самият кратер просто сюрреалистично синьо езеро, макар името му да означава Ад; връщаме се към главния път

възвишенията на вулкана са дом на електростанция и място на пилотното сондиране на уникален исландски проект – Iceland Deep Drilling Project; магма е достигната само на 2000 м. надолу…

буквално на разклона за Krafla има неуловени топли „извори“

тези неща пушат, бълбукат, свистят, гъргорят и изобилстват от най-невероятни цветове

името на тези възвишения е Namafjall – минни планини; Железните Планини….

времето напредва; макар че не ни заплашва вечерен сумрак, умората си казва думата и забързваме към Husavik; профучаваме покрай Myvatn; ниското слънце блесва на хоризонта и лъчите му облизват езерото

в Husavik ще спим, за да може утре да гледаме китове

малко преди пристанището покрай нас прелитат ето тези странни оранжерии

в Исландия няма зеленчуци; изключение традиционно правят морковите и някакъв вид зеле, но зеленчукови градини не видяхме никъде; това тук са единствените (за цяла Исландия) оранжерии за домати – оранжевата светлина отгоре са лампи, а отдолу им пускат топла вода от топлите извори; както се сещате – доматите нямаха запомнящ се вкус.

следва…

 

 

Iceland, the fairy-tale – day 5 (1)

Исландия – ден 5, 28.06.2011

малкото рибарско селище е обгърнато от облаци, когато се събуждаме

през следващите няколко часа се движим все малко над морско ниво; облаците ни оставят едва няколко метра поглед над земята, колкото да оголят безкрайните туфести торфища, сякаш рисувани с четка

мистично, тайнствено и приказно

караме по ниски разстлани земи покрай крайбрежието; планините са се отдръпнали и погледа стига далече в малкия процеп под облаците

Asbyrgi стигаме неочаквано; ако човек изрично не е тръгнал към това място, може мине покрай него и дори да не заподозре за съществуването му…. земята се разтваря изведнъж, неочаквано, разкривайки широка скрита долина, оградена от всички страни от отвесни скални стени; от страни нищо не подсказва за съществуването й; навлизаме навътре

Sleipnir’s footprint (sleipnir е осмокракият кон на Один) е фолклорното име, заради формата на каньона, подобна на подкова

в каньона всичко се променя; появява се гора (да видяхте гори някъде до сега?!), вятърът стихва, дори птиците се държат странно – сякаш на това място е невъзможно да се случи нещо лошо; до тези се приближих толкова, че можех да ги пипна

на влизане в Asbyrgi термометърът показва 8 градуса; ръми дъждец; тръгваме да се разхождаме и не ни напуска усещането, че тук е топло и уютно

покрай отвесните канари, достигащи на места 100 м.

от високото мерваме езеро в края на каньона

всичко изглежда все едно е било редено, сякаш някой внимателно е обмислял поставянето на всеки камък, засаждането на всяко дръвче, мястото, на което да плува всяка патица

Asbyrgi e приказка, северна приказка; “последният удобен дом“, само Елронд така е не се показа, макар да ни се струваше, че чувахме песните…

идните няколко дни ще прекарам в тайни планове как да се върнем на това място и на мястото, което ще достигнем само след половин час нагоре по Jökulsá á Fjöllum

следва…

Iceland, the uncrossable – day 4 (2)

Исландия – ден 4, 27.06.2011, продължение

сега забелязвам, че на повечето снимки има ферма, стара сградка или просто руини; човешките поселения са толкова малко и на рядко, че появата им сякаш ме е предизвиквала да вдигна обектива

скоро трака ни отново свива към вътрешността; едва сме обърнали гръб на Атлантика и потъваме в гъст захарен памук; последното, което видяхме:

неочаквано облаците просто ни изплюха на прага на дългото езеро

Lagarfljot или Lögurinn, на практика е река, разляла се като езеро заради терен, разположен под морско ниво; водите на езерото са мътнокафяви, все още носещи спомена за бурните места, от които идват; името му ми напомня за едно друго езеро и едни други места… земите на Исландия често извикват представите ми за MiddleEarth и света на Толкин, твърде често!

това тук си има и собствена митология – по исландски; подобно на Loch Ness, дългото езеро е дом на огромно езерно чудовище с издължена, подобна на змиорка форма – Lagarfljótsormur; с колосалните си 90 метра езерният червей се появява редовно от векове и е предвестник на бедствия…

на единия край на езерото е Hegnifoss, водите му се леят свободно от 118м. височина; ниските облаци закриват зрелището; няколко пъти опитваме да стигнем до него по разни пътчета, които гпс-то ни предлага – все безуспешно; накрая се отказваме и поемаме нататък

пейзажа на високите плата

и техните обитатели

огромни са тези гъски, толкова огромни, видяни от близо, че приказката за Нилс Холгерсон придобива савсем друг смисъл; и са винаги по двойки …

най-сетне, високо в планините, успяваме да стигнем до точка от трака – за първи път днес;

и обратно в облаците

не виждаме на къде караме; от време на време, когато хълмистият терен образува по-голяма долчина, склоновете й се оголват под дебелята бяла покривка

настилката, обаче, е асфалт вместо обичайния за тия места чакъл и скоро достигаме причината за тези пътностроителни усилия в нищото:

пред нас е язовирна стена, насипна – Desjara Dam, язовирът от лявата ни страна е почти празен, но августовското му водно ниво се вижда

в края на стената има малко съоръжение с табелка

веднага се сещаме за филмчето на Discovery, но някак гледката не се връзва; докато се почесваме сме подминали стената, извиваме покрай черно възвишение и не щеш ли – друга стена

всичко си дойде на мястото…; самата стена:

и гледката от нея

198 м. височина, до долу… The Karahnjukar project

one can only awe in respect

продължаваме на североизток, с намерение на слезем обратно при брега; черната каменна пустиня и ураганните ветрове, които обитават свободно земите тук, някак си предизвикват блогоговение и страхопочитание

земята около нас постоянно сменя цветовете си, докато слизаме бавно надолу

най-сетне достигаме белези на човешко присъствие

денят ни завършва във Vopnafjordur, рибарско градче в най-вътрешния край на едноименен фиорд

(зоната с пунктир е предполагаемо трасе; вечерта бяхме толкова уморени, че забравихме да свалим трака от gps-а, а на следващата вечер половината от траковете за този ден вече се беше затрила)

следва…

Iceland, the uncrossable – day 4 (1)

Исландия – ден 4, 27.06.2011

на ставане Hofn е тук-там огрян от слънце; градчето е в подножието на единия от вчерашните езици на Vatna

hofn почти прилича на градче и решаваме да намерим банка и да се сдобием с малко повече от местните банктотки; оказва се, че от три дни живеем един час напред от тукашното време и се налага близо час да се помоткаме, докато отворят; в банката еврата, които сме решили да сменим, ги гледат странно…

лъкатушим покрай все по-нарязания бряг и скоро стигаме до отбивка навътре; дестинацията ни е водопад някъде на горе по течението на река

реката се стеле широко в плоската каменна долина и се цепи на десетки ръкави и ръкавчета, които постоянно се събират и разделят; пътчето, на места едва забележимо, ту се изкачва по околните хълмчета, ту пресича заблудените води; скоро стигаме табелка

ееее, ние сме с джипка, няма какво да ни спре

ръкавите на реката постепенно се сгъстяват, а теченията стават бурни и дълбоки; стигаме място, което не можем да пресечем – да нагазим във водата за проверка на дълбочината е невъзможно, тъй като не сме екипирани с нищо повече от планински обущета; връщаме се и опитваме друго разклонение на пътя, само за да опрем в още по-широки и бурни води… отново се връщаме на първото място и след известни размишления – мечка страх, мен не страх, нагазваме бавно водите; на около една трепа от пътя водата се качва толкова, че малко по-дълбоко би заляло нивото на пода на купето; задна, лекичко, лекичко – и с подвити опашлета тръгваме на обратно; целият героизъм е заснет на видео, което ще кача по-късно

по пътя на обратно гпс-то ни извежда по път, различен от този по който влязохме

изкачваме се по хълмовете и имаме възможност да мернем от височко Онази, която не можахме да пресечем

за утеха слънцето почти се показва

от другата страна на хълмчето слизаме по зелени пасища покрай друга река; там, където има зеленко, винаги има и от тези

обратно на път номер 1 и отново на север

път 1 е околовръстното на Исландия; над 1/3 от пътешествието ни е разположено по неговото трасе

уцелваме, макар и за кратко, един от фиордите в добро настроение (спокоен и без вятър по повърхността на водите му)

крайбрежията са изпъстрени със стари фарове; спираме на скалистия бряг

местният обитател, който в момента мъти, е крайно недоволен от появата ни

мога да го чуя как си отдъхва, когато си тръгваме

отново хващаме към вътрешността, отново дестинацията ни е водопад

и отново не можем да го стигнем пред речните корита; този път поне пътят услужливо е затворен с няколко големи камъка

този път Исландия ни е приготвила компенсация

това прекрасно животно, донесено от земите на Норвегия от заселниците, почти не се притесни от нас

едва когато слязох от колата, стадото реши, че все пак ще се премести; замислих се, че ние сме вероятно единствената кола, която ще мине по този път през днешния ден

следва...

мини офисче…

Мина доста време от приключването на това обектче, но поради една или друга причина не съм написала нищо за него до сега… е, моментът дойде Надявам се да бъде интересно и обнадеждаващо…

Започнахме от тук:

На чертеж изглеждаше така:

Обектът е разположен в сутерена, състои се от две помещения с обща площ около 20кв.м. и светла височина 2.38м. Прозорците , които се виждат гледат към английски двор. По всички стени минават тръби за парното отопление, главният водомерен възел, а за разкош и няколко въздуховода…На пода има сифон и ревизионна шахта… И всичко това трябва да остане обслужваемо…

Поставената задача беше за интериорно решение на офис с 5 работни места, впоследствие се оказа, че мивката няма да се запазва, можем да демонтираме радиаторите и да съборим стената… бяха разработени няколко варианта на разпределението, от които инвеститорът си избра. Условията бяха да се случи бързо и да изглежда сякаш не е в мазе, да се създаде илюзия за естествена светлина. Впредвид на още някои фактори (да се свърже с евентуалния интериор на съседните помещения), представихме следните два ескизни варианта:

Идеята се състоеше в това да скрием всички тръби зад мебел, а така  да осигурим и необходимите шкафове за съхранение на докуъменти и т.н. Спряхме се на свежи и светли тонове, осигурихме, разбира се, и необходимия контраст. За окачени тавани и дума не можеше да става предвид височината на помещението. Заложихме направата на „изкуствен прозорец“ от Barrisol с осветление и така…

Изборът беше в полза на оранжевия вариант…но с леки модификации с цел оптимизиране на цената – MDF-ът беше заменен с ПДЧ, естесвеният фурнир отпадна, където можеше ламперията беше заменена с гипсокартон, но… какво пък? Идеята ни придоби следния облик:

До тук добре… Но се оказа, че има едни машинки, които трябва да се разположат в помещението… те изглеждаха така:

Освен това, при събарянето на стената се оказа, че между двете стаи има разлика в тавана от около 3-5 см….

…нямаше опция за изравняване с гипсокартон, всичко се оказа доста криво… и за това измислихме нещо компромисно – минимално ок. таванче – само 10см в зоната на стената, центрирано на вратата…

Появиха се и още малко въздуховоди…на неочаквани места…

които бяха облечени с гипсокартон така:

наложи се отново да замазваме положението…(добре, че има мебели:)

С фирмата изпълнител на обзавеждането се разбрахме учудващо лесно…

Но стига съм наблягала на трудностите, през които сме минали (имаше и други, освен изброените)… с дистанция на времето изглеждат незначителни и съвсем лесно преодолими. Важен е, все пак, крайният резултат, а ето го и него…

 

След монтажа на Barrisol-а, инвеститорът остана с усещането, че свети прекалено силно и заслепява, и ще блести неприятно зад монитора, за това на прозореца се появи щора

Като цяло, всички мебели са от ПДЧ, MDF е използван само за черната рамка, настилката е PVC, а стените и таваните са изпълнени с латекс, но смея да твърдя, че постигнатото усещане отговаря на поставените от клиента цели, липсва чувството, че си в мазе, светло и просторно е… а и обитателите са много щастливи, дори са намерили логичното приложение на по-силната светлина – за часовникарски и по-фини дейности…

В началото изразих желанието, малкото ми повествование да бъде обнадеждаващо…гледайки първите и последните снимки … се надявам да е такова…

До нови срещи!