Iceland, the surreal – day 1

Исландия – ден 1, 24.06.2011

ставаме късно

времето е многообещаващо – слънчице и малко облачета, вятър почти не духа – идеални условия за Синята лагуна

оставяме колата на паркинга; пътеката лъкатуши между камари от вулканичен камък с височина над човешки ръст;  навсякъде има лампи и се замислям как ли изглежда това място зимата, когато слънцето едва се подава зад хоризонта за по час-два

пътеката ни отвежда до приемна сградка

лагуната е разделена на няколко части – едната е за обществено ползване и приемната сградата служи и като съблекалня, втората, очевидно по-плитка зона, е оставена за свободни разходки, а в далечния край има втора сграда, която функционира като хотел-медицински център; решаваме, че къпането ще оставим за довечера, когато ще се настаним в хотела и правим няколко тигела

асоциации за японска градина

вулканичните камари наоколо са покрити с мъх и неочаквани обитатели

останали сме без дъх от сюрреалистичните цветове на това място; така и така ще се върнем довечера – отправявме се към паркинга; там, като за парад, са се подредили ей тези мъжки мечти

Исландия е известна Мека на офроуда; голяма част от пътната мрежа на страната е с неасфалтиран характер и високопроходимият автомобил е начин за ежедневно предвижване, а не съботно-неделна глезотия; тези хубавици на снимката, разбира се, са подготвани за туристическа група.

поемаме на изток покрай атлантическия океан

и скоро бурните ветрове довяват гъста облачност; за времето в Исландия казват, че ако не ви харесва какво е в момента – почакайте 5 минути и ще ви харесва още по-малко; идните дни ще ни сполетят почти всякакви климатични условия, понякога в рамките на няколко часа

отправяме се навътре, към други топли извори - Dalasel

пътят става все по-офф и заради големите камъни по него скоро минаваме покрай такава табелка:

този знак, разбира се, не се отнася за нас, тъй като предвидливо сме си поръчали относително проходим автомобил; първо пресичане на река скоро след знака

миризмата на сяра винаги съпътства тези места отдалеч, но вятъра е толкова силен, че нито изпаренията, нито миризмата могат да те спрат да се приближиш до сами извора; температурите в момента, в който слънцето се скрие, рязко падат с поне 5 градуса и топлината, излъчвана от тези бълбукащи чудовища, е магически примамлива

част от изворите са каптирани и сградките на каптажите придават на и без това сюрреалистичния пейзаж още по-неземен вид

слизаме обратно на главния път и, въпреки, че времето напредва, решаваме, че ще посетим още една от предварително набелязаните точки – кратера Kerid; името на кратера всъшност се изписва Kerið – една от прекрасните особености на исландския език, който всъшност е разклонение на старонорвежки, е, че е запазил няколко прекрасни символа в азбуката си, изчезнали днес от всички сродни нему езици.

кратерът е на възраст от около 3000 години; приближавайки го, силуетът му е напълно слян с пейзажа и не притежава характерната конусовидна форма – смята се, че вулканът се е самосринал в себе си; самият кратер е прекрасно запазен, а езерото в него се намира на 55м. от ръба, на който стъпваме.

някъде горе ходят човечета, за мащаб :)

специфичният аквамаринен цвят на водата не се дължи на отражение (в момента небето е сиво и облачно), а на специфични минерали, отложени на дъното.

време е да се връщаме към лагуната, обръщаме и гпс-то ни превежда по неочакван маршрут от север, през Рейкявик.

следва…