Исландия – ден 3, 26.06.2011
снощи се наложи да попочистим колата, тъй като от карането по черно в kjolur вътре имаше полепнали видими количества прах; поемаме от Hella на изток; времето окончателно се разваля и само от време на време облаците се разкъсват тук-там; скоро пред нас се белва не кой да е, а Ейафялайокул
думата jökull означава гледчер, снежна шапка и савсем скоро сме в най-западното подножие на въпросния jokull, за да видим едно от ония неща, които всеки йокул може най-добре – да тече… 
водопадчето се нарича Seljalandsfoss
виждате ли пътечката от лявата страна – ей там отиваме
очаквах всеки момент скалата зад гърба ни да се отвори и да се покажат няколко ядосани елфа; почакахме малко, но елфите така и не се появиха и продължихме обиколката на злощастния йокул от южната му страна
на това място има отбивка и снимка от април 2010
Skogarfoss, отново от лоното на Eyjafjallajokull
мерваме език на гледчер в далечината и бързаме да се качим при него
само няколко километра след това пред нас се отваря този, това вече е горда собственост на Myrdalsjokull
неусетно сме стигнали подножето на Vatna, най-големия ледник в Европа; името й означава езерния ледник; територията на националния парк Vatna заема 13% от Исландия; под дебелата й ледена шапка, средно 400м, но на места близо километър, са се разположили седем вулкана, всичките действащи.
на юг Vatna така се оплезила, че езиците й се виждат дори на сателитните снимки в google
стигаме Skaftafell – възвижения между два близко разположени езика; изкачваме се нагоре в преследване на друг водопад, който се оказва на твърде голямо разстояние, но все пак – ето какво има в подножието на ледниците
където мощния северен вятър срещне тези каменни реки, където снеготопенето е отнесло всичко по пътя си, може да се види дори пясъчно-каменно мини-торнадо
а възвишенията са оголени сипеи от вулканично черно
решение сме да стигнем в подножето поне на един от езиците
движим се покрай езиците; точно се скрие единия и се покаже друг, разделят ги само малко по-твърдите скали в напречните ридове, устояли на раздробяващите сили на водната стихия
следващия език се излива в голямо езеро, Jokulsarlon
при езерото ни посрещат тези хубавци
едва по-късно разбрахме, че има турове с амфибия 
за онези от вас, които са впечатлени от гонката между астън-мартина и ягуара в Die another day – това е мястото.
денят ни завършва в градчето Hofn
Невероятна природа… почти нереална или извънземна….направо страховита на моменти…
ех, това синьо е нереално и много пленително! а сте си за завиждане с това посрещане от тюленче
Невероятно. Искрено ви завиждам. За моменти и аз се пренесох там. С нетърпение ще очаквам продължението…..
благодаря – ако и само за малко сте се почуствали там, значи си струва писането