28.08.2010
преди да си тръгнем от Порто имаме още една важна задачка; предполагам не случайно улицата, на която се намираше хотелчето ни, е именована така
това, което ни предстои да посетим, обаче, е дело на бащата на съвременната архитектура, дотато този на табелката е по-скоро някой от пра-пра-дядовците…
отвън много снимки няма, но за да не ви държа в напрежение
the magnificent Casa de Musica
стоеше ми през цялото време някак чужда на средата около нея, но може би точно това е била целта…; свободното пространство заедно със задигнатите в краищата елементи бързо си бяха намерили своите обитатели и функция:
изчакваме си гида и влизаме
и направо в голямата зала
изминали са 5 години от построяването й, провокирано от избирането на Порто (заедно с Амстердам) за културна столица на Европа (да ви напомня нещо….?); конкурс, макар и ограничен, в резултат на който целенасочено са избрали най-характерната сграда (описанието на гид-а беше, че другите били “по-обикновени”)
едва ли има нужда да обяснявам, че залата е с естествено осветление от двете страни и сцената е разположена на около 1/3 от края така, че част от зрителите да наблюдават диригента в лице
разположеното над сцената платно има за цел да отразява звука към музикантите, така че те да се чуват един друг по-добре
всички билети в залата са на една цена, без значение от ред и място
остъкляването е било, според мен, колосално акустично предизвикателство; това, че стъклото отразява звука директно, е основна причина де не сме виждали зала с остъкляване; хората са си написали домашното, понаправили са някой и друг тест и ето резултата, нека го наречем “акустично стъкло”
истината е, че голяма част от матерялите и оформлението на залата са тотално подчинени на темата акустика; столовете са облечени в някакъв плат, който имитира поглъщането на звуча от човека и в крайна сметка звукът е еднакъв в пълна и в празна зала
мммда, подът е алуминий…
подобни на този прозорец има няколко около основната зала; те за на по-малки помещения, не бих ги нарекла зали, гидът ни ги беше кръстил rooms, които имат съпътстващи функции – било то камерни конерти или просто музикални експерименти; по време на концерт, обаче, наблюдаването и слушането от тези зали е безплатно; следва обиколка през тях
този room е различна акустика в зависимост от посоката, към която е произведен звука
на дясно звукът се отразява от бетона и стъклото, а наляво странните зелени неща са порести и меки и го поглъщат
следващото място е “experimentation room”
странните неща в дъното са датчици за движение, които произвеждат определен тип звук в съответствие с това, което са засекли в полето си
следващото е “детска стая”, място, където по-малките да могат да слушат и наблюдават онова, което е запазено само за осъзнатите възрастни; просто стъпаловидна зала, насочена към по-голямата
не се заблуждавайте, там горе в дясно е вратата, зад която крият играчките…
на това място, стъкления буфер в единия край на залата, има бар; по време на концерт (и в момента) не работи, разбира се
минаваме от другата страна и стигаме до втората голяма зала, която е доста по-обикновена
освен факта, че и тя има естествено осветление
някъде по тия стълби нагоре е ресторантът, но той отваря едва привечер, към 8…
това последното е кръстено VIP room и в общи линии служи за пресконференции и интервюта
малко детайлче
няколко кадъра от главното входно/изходно фоайе
скоро сме на моторите и летим към Лисабон
някъде по пътя се отбиваме за малко да погледнем какви ги твори атлантика по тия брегове
по някое време достигаме Лисабон и бързо се озоваваме из малките улички на старата част, където ни сервират това
и ей такива прибори за консумация
