Iberia – 14 – Lisboa, Granada

31.08.2010

преди да си тръгнем от земите на грозните малки намръщени хора, все пак успяваме да се доберем до водата за по кафе

в Бразилия се говори португалски, ако се чудите нещо… всъшност мемориалът е построен и подарен на църквата за това, че е помогнала Португалия да остане незасегната от втората световна война.

потегляме на изток; караме през хълмисти земи, покрити с ръкотворни горски насъждения докъдето ти стига погредът

първоначално мислех, че са маслини, но нещо зеленото не ми пасваше савсем; ето ги отблизо

дървото е корк, а Португалия е единственият световен износител на ценния матерял

коркът всъшност е кората на дръвчето, а то незнайно как успява да оцелее и след като му я вземат; при това многократно

датата на последното обелване е надлежно регистрирана

това, че в някакъв момент пресякохме границата, може да се познае само по цената на горивото

подминаваме Севиля на ход (да ме прощават любителите на исторически места); след целодневно каране в пустиноподобните земи на Андалусия привечер пред нас на хоризонта се извисява Сиера Невада; градът, сгушен в подножието й, е Гранада

следва

Iberia – 12, 13 – Lisboa, Cabo da Roca

29.08.2010

случайни снимки из Лисабон

град Лисабон, столицата на бившата покровителка на моретата, начално пристанище на Вашку да Гама и Магелан… живее в миналото; из него витае атмосфера на носталгия по отминало величие; хората, които го обитават, са се вкопчили в депресивното си състояние и сякаш времето тече някъде в страни от тях.

Лисабон (лишбОа, на португалски) е огромно морско пристанище на Атлантика, разположено на стръмни хълмове, спускащи се почти тържествено към водата; градът, обаче, няма отношение към нея, тя не се вижда от почти никъде, освен едно единствено място; до водата, където човек естествено очаква да намери най-живата част, почти не може да се стигне, защото тя е запречена по цялото си протежение от железницата, която по някаква причина никой дори не се е опитал да премести; не съществува и място, от което да се видят величествените му хълмове.

толкова престъпна липса на градоустройство, без мисъл, без поглед в бъдещето не съм очаквала да видя в европейска столица…. но е факт; в Лисабон!

единственото място с гледка и целенасочено градоустройство (от преди 200 години)

денят е неделя, ние безцелно се шляем нагоре-надолу, но подтиснатото и угнетено усещане, което висне над този слънчев град, просто не иска да ни напусне; градовете се правят от хората – а хората тук, освен че са неприлично грозни, нискостеблени и кривокраки, имат не по-лоши шансове от всяка друга европейска нация; но за времето на нашия престой нито един човек не ни сервира кафе с усмивка, нито един не ни заговори от любопитство…

трябва да вдигнат паметник на Ремарк, за дето все още градът им е претъпкан с туристи

дори в новата част на града, където е било световното изложение 1998, атмосферата не е по-различна, въпреки доста по-европейския облик, освободения waterfront и атракциите, пълни с хора в неделя;

е, Сиза и великият Сесил Белмонд са се постарали

но дори под сянката на това изумително бетонно платно има празнота някаква…

най-приятните за очите местни са обикновено от тази раса

30.08.2010

понеделник е заветният ден, в който се надяваме да намерим отворен сервиз на Сузуки; озоваваме се на малка тясна павирана уличка и Стром-а е вкаран в питстопа

снабдени с ново електрическо сърце за белия красавец, нямаме търпение да напуснем града поне за малко

няколко приятни завойчета на запад; после още малко на запад; после път с Дупки още на запад; едно-две хълмчета на запад и:

от тук по-на запад е само Атлантика

най-западната точка на континентална Европа – Cabo da Roca

следва

Iberia – 10 – Vianna, Porto

27.08.2010

малко снимчици от мястото, където спахме снощи – град Vianna, на атлантическия океан, както се оказа – курортно градче…

сутрешна мъгла

хотел

вход

лоби

тераса

поради странните приумици на един акумулатор се налага да променим плана си за идните няколко дни; потегляме към Порто, който се намира на шейсетина километра от нас, с идеята, че като по-голям град в него ще намерим сервиз или работещ представител на Сузуки, където евентуално ще има кой да си поговори с акумулатора и да го разубеди от това, което си е наумил, а именно – да не работи особено много…

за нула време сме в Порто, хвърляме багажа в хотела и потегляме да търсим въпросните акумулаторни разговорчици; нье! август месец хората или са в отпуск, или петъчно просто са затворили… да разгледаме Порто тогава!

наблизо до хотела се намира една от точките и без да гасим моторите се озоваваме пред нея; Vodaphone Headquarters

главния вход на търговската част за клиенти на партера

като го гледам сега тоя бял видим бетон и се сещам за софийския му аналог, арх. Жеко Тилев; …… а?!?!!! тая сграда е направена такава просто за имидж; визията определено е жертвала част от функционалността, де… тия криви прозорци ми напомнят ропота на един друг пътешественик, как в новата супер лъскава сграда на банката, в която работи, няма един отваряем прозорец и отникъде не можеш да си подадеш нослето да го духне вятъра; докато се подмотвах пред фасадата огромна тумба служители изкочиха от хипер модерния служебния вход

на административната част и запалиха по цигара прави на улицата…

няколко откраднати кадри от интериора

другата ни точка се намира долу, на пристанището; правим няколко странни врътки, минавайки през улички, по които и с мотора трудно се маневрираше (камо ли с кола), и изведнъж излизаме на водата

технически погледнато Порто е това от лявата страна, от дясно е град Gaia; двете са свързани чрез моста на снимката (World Heritage List) и още един, високо над главите ни; по средата е река Rio Douro, по-скоро устието й при атлантическия океан, пристанището.

името на града е основа за името на държавата, ПОРТУгалия всъшност идва от Порто

името на известното вино портвайн всъшност означава просто вино от Порто (Porto Wine)

сядаме на малко кафене в крайморската алея на Gaia

точно срещу нас се е изпъчила старата част на града, също Unesco World Heritage List

кафенето е модулно и подобни има още няколко нататък по алеята

което не го прави по-малко елегантно, разбира се

всъшност интересът ми към него бързо отшумява, защото честно казано ми е трудно да откъсна очи от това отсреща

тия неща са живи, не мислите ли; още малко вглеждане и човек може да ги чуе как си подвикват през улицата

сигурно на много други места има запазени подобни ансамбли; мястото, от което можеш да се полюбуваш на този, обаче, беше уникално; а той сякаш е построен, за да го наблюдава човек от реката… направо се пъчи от гордост насреща ти

решаваме да се върнем в хотела, да оставим моторите, “да се направим на хора” и да продължим пеша; хващаме последния sightseeing bus; маршрутът му минава през нещо като баровски квартал, Boavista, пълен с ей такива къщи

и така няколко километра; има за всеки вкус…

не съм си мислела, че може да има толкова много такива къщи в центъра на голям град, а това продължава и по преките на вътре (по-рано през деня минахме по няколко с моторите)…

натам

и къде, мислите, че финишираме?

втория мост

е, очарователни са!

едва ли имаше по-добро време за тази гледка

атлантическия залез в Порто

следва

Iberia

след няколко дни тазгодишното ни лятно пътешествие ще ни отведе до Иберия или както е известна днес – Пиринейския полуостров.

планът е :

а движението – обратно на часовника, за да може морето да е винаги от нашата страна на пътя

както винаги времето ни ще е крайно ограничено, а желанието видим и усетим колкото се може повече – безкрайно; наложи се предварително да се откажем от някои доста любопитни места, сред които са Гибралтар и Мадрид, дори Алхамбра (както се вижда) не е включена в трасето.

трак-а започва в Андора и свършва в Барселона, но тъй като никое трасе не е окончателно, докато не минем по него – приемаме всякакви съвети и идеи за отклонения и места! :)

от тук можете да си изтеглите файлчето с трак-овете ден по ден за google earth, ако сте по-любопитни